Направо към съдържанието

Битка при Анхиало (763)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Анхиало.

Битка при Анхиало
Българо-византийски войни
Територия на Източната римска империя след 717 г.
Информация
Период30 юни 763
МястоАнхиало, днешно Поморие, България
РезултатВизантийска победа
Страни в конфликта
Първа българска държаваВизантийска империя
Командири и лидери
ТелецКонстантин V Копроним
Сили
неизвестен брой българи
+ 20 000 бойци от съюзни племена
отделна армия от 10 000 войника и 800 кораба
Жертви и загуби
значителнизначителни
Карта

Битката при Анхиало на 30 юни 763 г. е една от най-големите победи на византийския император Константин V в походите му срещу българите.

Разгромът във Верегавския проход през 759 г. отказва Константин V от настъпателни действия против българите. В самата България след битката при Верегава избухват междуособици, които завършват с победа на боилите от рода Угаин над управлявалия дотогава род Вокил. Въпреки успеха си над византийците, кан Винех е убит, а на негово място се възкачва Телец от Угаин[1].

Новият владетел предприема опустошителни нападения в Тракия. Това принуждава византийския император да предприеме поход срещу българите. През юни 763 г. византийските войски начело с Константин V настъпват по суша до Анхиало, в непосредствена близост до Стара планина и българските граници. Отделна армия от близо 10 000 конници е изпратена срещу България по море с флота от 800 кораба[2].

В очакване на византийската офанзива Телец събира 20 000 бойци от съюзни племена (вероятно славяни) и заема възвишенията около днешния Айтос[2]. По неизвестни причини българският владетел решава да напусне укрепените си позиции и да атакува фронтално византийските войски. Това става на 30 юни 763 г. Разположена между Поморийското езеро и Черно море, византийската армия е защитена от обхождане. На българските конници тя може да противопостави тежковъоръжени копиеносци в сбит строй.

Битката е продължителна и кръвопролитна. Накрая Телец е принуден да се спасява с бягство, губейки много убити и пленени. Византийците също търпят тежки загуби[3].[4]

Непосредствено след победата си Константин V се завръща в Константинопол. Големият брой убити, които дава византийската армия, и фактът, че съюзните на Телец славянски племена удържат защитата на старопланинските проходи, отказват императора от поход във вътрешността на България.[5]

Поражението при Анхиало води до възобновяване на междуособиците в България. Следващия си поход по суша и по море срещу българите Константин V предприема през 765 г., но това начинание се проваля заради буря, която унищожава голяма част от византийската флота.[6]

  1. Златарски, I/1: 276, 281
  2. а б Златарски, I/1: 282
  3. Златарски, I/1: 283
  4. Жеков, Военната тактика Архив на оригинала от 2009-04-25 в Wayback Machine.
  5. Бешевлиев, 90
  6. Златарски, I/1: 283-287